.

.

понеделник, 27 октомври 2008 г.

Днес бебченце изглеждаш приказно и толкова вълшебно ! Обичкам си те .






Кати Янакиева Янгьозова ти си всичко, за което мечтая в този живот !
Искам да знаеш че не съм се заблуждавал за теб . Такава си каквато си мислех .
Гласът ти е толкова сладък , очичките ти толкова красиви. Ти си истинска малка принцеса ! Въпреки всички работи ,който си правила за мен и думи които си изричала . Ти си едно прекрасно момиче , защото си е така . Има много други момичета , но ти си уникална за мен . Всичко което правя за теб и ще правя без дори и да го знаеш и искаш, не бих искъл да те кара да се чувстваш зле, дори точно обратното . Това че исках да те видя , да ти кажа че те обичам ... не е заради това че искам да не те оставям намира . Не те видях заради това че мислейки като ти кажа обичам те ще се влюбиш в мен . Да признавам исках на живо да ти го кажа, исках да знам да ли си това което си мислех , да ли си реална все пак толкова време мина, а аз стоя просто и те чакам да си спомниш за мен . Исках да видя просто с очите си момичето на мечтите ми. Ако не те чуя , повече не искам да си спомняш с лошо за мен. Защото аз ще продължавам да те обичам ,дори тогава когато всичко според теб е приключило .
Исках деня да е приказен , но не се получи . Не исках толкова много хора да намесвам с присъствието си . Не исках да те карам да плачеш. Когато видях че плачеш сърцето ми се сви още повече . Пред всички хора неможех нищо да направя , нито да те прегърна ( да това мислех да направя, когато те гледах да плачеш , за да те успокоя просто ) или пък да те изслушам нормално , да поговорим спокоино . Надявам се да не съм ти разварил деня както ти на мен . Надявам се да не се чувстваш ужасно . Останах с лошо впечатление от някой от приятелките ти , но те си те обичкат много и ги разбирам защо реагират така . Просто може би в този ден не подходих правилно .
Знам че си имаш сериозен приятел. Знам също че не искаш нищо от мен след като чу да ти казвам " обичам те " . След като усещаше може би ,че съм влюбен в теб .
Стана ми гадно разбира се като чух пак да ми го повтаряш, като видях сълзи по прелестните ти бузки . Исках да си тръгна, знаейки че мислиш че не съм те разбрал ми стана ужасно гадно . Кати не мислиш ли че постъпваш жестоко с мене ? Винаги се поставям на твое място и винаги си мисля че може въпреки всички чувства да си бъдем просто приятели.. Да се разбираме и да говорим като нормални хора . А Аз какво исках да ти кажа .. мислех точно това : " Не виждаш моята любов и заради това съм тук . " Живия контакт е много по силен от всички тези писания тука в този блог или по скайп . От него може да разбереш най лесно какъв е човек и какво мисли найстина за теб той . Исках да знаеш че не съм такъв за какъвто ме мислиш . Исках да знаеш че и аз мога да обичам както всеки . Че в действителност не съм толкова досаден и че мога да те изслушвам и разбирам . Болно ми е като знам какво си мислиш в момента ти за мен .
Извинявай Кати ... винаги ще ти се извинявам каквото и да направя, защото искам да знам че си си добре. Искам нормално да си ходиш на училище, да си учиш . Защото си много умничка, можеш много . Усмихни се, обичкам си те .Незнам какво ти е в главичката, но те обичкам .




Нарисувай Любов

Нарисувай Любов,
обич моя
и по вятъра
ти я прати.
Облепи я с листенца
от рози.
Слънчев лъч
за усмивка сложи.
Вдъхни й душа,
част от своята.
С зрънце разум,
цветче посади.
Слънчево зайче
да скокне в очите й.
Ручей песенен в сърце
да шуми.
Криле залепи
да политне свободна
към безвремие,
пълно с мечти.
Тя, такава любов
понякога болка е.
Но си струва.
Живял си! Нали?






Молба към теб!!!

Искам да заплача,
но Слънцето залезе.
То щеше да попива сълзите ми,
допреди да ги видиш...
А не искам да те натъжавам.
Боли в душата на разсъмване,
но какво да направя,
като чака зов за завръщане -
oт щастието и приятелите,
oт радостите малки и големи...
Моля те, от все сърце,
усмихни ме, озари със любов душата ми.






Лека нощ ти пожелавам

Тихичко заспиваш,
мое мъничко момиче,
да дойде все очакваш
Оле затвори очички.

Той при теб е вече,
пак целува ти очите,
приказен да е съня ти
и връща се в мечтите.

Утре пак ще дойде...
Докато пораснеш
и някой нежен принц
до теб с любов застане.





Пази се скъпо мошмороче ! Ти си много добро момиче и прекрасен човек Кати ,не искам да се депресираш или да си тормозиш главичката с глупости. " Лека Нощ ти пожелавам мъничко момиче " .

неделя, 12 октомври 2008 г.

Любов обичам те . Как си ?!


Кати обичам те . Не искам да си мислиш някакви глупости за мен и за мойте чувства към теб . Всичко това знам че нее достатъчно . А и аз бих искал винаги да ти се доказвам по някакъв начин . Найстина искам да си щастлива . Искам да си най - щастливичкото момиченце скъпа . Това че те искам толкова много е , защото аз искам да правя щастлива единствено теб ! Искам да те обичам и чувствата ми към теб немогат да се изразят само с една дума или изречение . Бих те обичал приятелски като толкова много обичаш друг . Ако някога намеря друго момиче , което да значи толкова много за мен както ти . Бих искал да си те обичам пак защото заемаш наистина специално място в сърцето ми . Незнам за какъв човек ме мислиш , но не мислиш ли първо найстина да се обедиш какъв съм и тогава да ме мразиш толкова упорито само защото искам да ти покажа че си прекрасна . Че си съвършенното момиче според мен колкото и недостатъци да имаш . Към което винаги бих искал да се обръщам с думите " обичам те " защото си е така . Липсваш ми Кати . Как се чувстваш ?!

сряда, 1 октомври 2008 г.

Кати моя любов, как си ? Целувам те с много обич.


Когато си мисля за теб прекрасна Кати , често чета. Чета най - разнообразна поезия,прози и стихотворения. Разкази повече свързани с любовта . Знам че само така бих се научил най - добре да ти показвам и изразявам любовта си към теб. Любовта, която заслужаваш бих я търсил цял живот, защото знам че ще си щастлива когато я намеря. Това ме кара да търся всеки ден начин да ти кажа обичам те по различен начин. Не че съм се научил или нещо подобно , не . Знам че понякога правя грешки и сигорно оттях много те боли . Знаеш че мисля с любов за теб Кати ! Знаеш че си сърчицето ми , просто те следвам. С теб е свързана и най - смелата ми мечта. Без теб тя не би имала смисъл, без теб тя дори не би съществувала !
Не зада те натъжавам и да те карам да се чувстваш зле. Или нещо подобно. Просто бих искъл да ти споделя някой неща ,от тези който чета. Може би някой от тях ще доближат и твоето сърце. Би разбрала найстина ,случайно защо още немога да се примиря.Би разбрала колко много значиш ти за мен . Това че ти още не ми даваш възможност и честа да те познавам. Означава само че още ще продължавам да търся любовта в сърцето си за теб любима, скъпа Кати и единствено за теб. Бих искъл да знам как си , как се чувстваш . Защото това найстина има значение за мен . Винаги съм те поставял и ще поставям теб и твойте чувства на първо място !




Любовта към ближния започва от самия себе си


Любов- колко голямо и всеобхватно чувство, а се побира само в една дума. Но тази дума, колкото и простичко да звучи...,всъщност има много значения..Има различни видове любов- към животните, към природата, към хората....А именно сега ще пресъздам една случка, която е показателна, че любовта към ближния започва от самия себе си.

Андрей седеше на една пейка в парка и мълчеше..Беше зима-люта, студена и коварна!Хората,сковани от студ едва пъплеха по алеята, дърветата стояха мълчаливи и гледаха тъжно, природата се беше омърлушила- гола и пуста...А в душата на Андрей беше празно..Той реши, че няма смисъл при тази отвратителна обстановка да ходи в кварталното кино, за да гледа поредния тъп и комерсиален филм, изпълнен с еднообразие и фалш!

Но въпреки всичко,краката му сами го поведоха към кино „Карелия”, където предстоеше премиерата на филма: „ Самотата убива и отчуждава”. В салона беше претъпкано. Андрей се ядоса на няколко души, гневно ги изблъска, посмъмри нещо на ум и се отправи към мястото си- 2-ри ред, 6-то място!

Хората му се виждаха толкова далечни и непознати, толкова грубовати и нескопосани, че той направо се отврати... За своя кратък живот, та той бе едва на 20 години, не беше изпитал обич, съчувствие, та камоли любов към „тези” същества....Не че се мислеше за божество, но просто не ги удостояваше с необходимото внимание..За него те бяха просто същества, които се движат напред-назад в сивото ежедневие, вечно бързащи за някъде и недоволни от всичко....

Филмът започна! Хората,шумът , скърцането на седалките, всичко замря....Това шоу трая само 1 час и 30 мин. Но през този час и половина, сякаш се случи нещо с Андрей, сякаш той се промени...и филмът му показа може би най-важното в този живот-че самотата убива човек бавно, мъчително, но сигурно и ако той не се промени ,и не се изтръгне от коварните й лапи, тя ще го унищожи!

Тръгвайки си за вкъщи, Андрей беше поразен!Нима толкова време е живял в заблуда и отчуждение? Нима не се е изправил мъжки с действителността!? Така разсъждавайки, той се озова отново в парка, на същата пейка...И докато разсъждаваше, Андрей видя едно симпатично момиче, сплетено на две плитки, седящо самичко на една близка пейка!

Въпреки студа, то четеше една книга-явно интересна, понеже от време на време се появяваше малка бръчица между очите й..Андрей реши, че непременно трябва да заговори девойката, но не знаеш как? Това, че вечно беше сам го накара да загуби вяра у хората и да забрави как се общува нормално....

Но въпреки това, със сетни усилия, той стана и отиде до пейката...Девойката на име Валентина,изведнъж вдигна сериозния си поглед и с усмивка на уста попита: „Желаете ли нещо?”. Нейното лице му се стори прекрасно-големите й зелени очи, сякаш планински ливади, насълзени от студа..страните й-румени и нежни, а устните...тайнствени и загадъчни...Андрей се запъна.Остана като ням.Но изведнъж куражът му се върна, той си спомни за филма и като пристъпи, каза ведро: „ Госпожице, очарован съм от вас..Бихте ли ме удостоили с честта да се запознаем?”

И така...съвсем неочаквано от този ден нататък, пламна любовта между Андрей и Валентина..любов-силна и изпепеляваща, нежна и ефирна!Сега вече Андрей беше различен-по-милостив и по-добър, понеже беше влюбен! Той даде пари на кварталния просяк, купи цветя от малката цветарка на ъгъла, помогна на една старица да пренесе багажа си и спаси от смърт едно бездомно куче....

Сега светът му се стори приветлив- хората бяха чисти и спретнати,добри и благосклонни..И Андрей ги чувстваше близки! Той отново върна вярата и любовта си в хората и живота-сърцето му се изпълни с добрина и милосърдие...

И след години, когато си спомни как се запозна с Валентина в онзи зимен ден, спомни си и за филма, гледан в кварталното кино”Карелия” и си каза:”Едно в този живот е по-ясно от всичко останало-Любовта към ближния започва от самия себе си!Стига да го осъзнаеш навреме!Защото не може само да получаваш, без да даваш!Това е любовта-да забравиш себе си!Да намериш щастието си в това на другите и да се раздаваш,доколкото можеш , и мигом да забравяш кому какво си дал!само тогава ще постигнеш синхрон със себе си и ще заживееш щастливо......!!!”




Мечта


На формуляра, състоящ се от два големи листа, имаше място за името, възрастта, адреса. Под тях в най- голямото поле, продължаващо и на другия лист, бе изписано със ситен шрифт ,,Тук опишете мечтата си!’’. С ентусиазъм попълних данните си и мечтата, която се състоеше от една думичка.

Ободрена, пристъпих към опашката с хора, които държаха същите формуляри като моя, вече попълнени. Я колко много хора! Започнах да оглеждам помещението зад жената, която приемаше формулярите. Без съмнение това зад нея беше Разпределителното, където изпращаха видовете мечти. Направи ми впечатление, че разделите ,,Материални мечти’’ и ,,Еротични мечти’’ са най- големи. Имаше също не толкова големи раздели; ,,Детски мечти’’, ,,Мечти за любов’’, ,, Мечти за талант’’, ,,Мечти за щастие’’, ,,Мечти за здраве’’... И още много. Хората наистина мечтаят - колко хубаво!!!

- Ехо... Айде бе, няма да ви чакам цял ден! Я вижте к’ва опашка има зад вас! - чух гласа на момичето зад гишето, явно беше прекарала доста време в лакиране на ноктите си. Подадох засрамено формуляра си.

- Гишето за въпроси е ей там! - каза тя.

- Ам... Аз... Всъщност... Нямам въпроси. Това е...

- К’во?! - избоботи тя и се вгледа в листа ми. - Бе вие на оригинална ли ми се правите?! Идете и си попълнете формуляра и тогава елате!!!

- Ама това ми е мечтата! - вече по-сигурно отговорих аз.

- Абе, к’во... Я ‘земете т’ва и вижте как се описва мечта! - и тя ми подаде един лист, изписан и от двете страни.

Взех го и се отдръпнах, ама че груба жена. Зачетох се, вътре беше описано под точка номер едно как (явно беше мъж) човекът не е доволен от съпругата си и мечтае за нова, по- хубава, да можела да готви и да обича футбол, по възможност да не харесва децата. Под точка номер две беше описан перфектният старчески дом за майка му, даже беше споменал какви да са цветята на стълбите... Ама че ужасно!!!

Наредих се отново на опашката и подадох листа си.

- Оправихте ли го? - жената се вгледа в листа ми и не остана очарована. - Това ли е всичко?

- Да, благодаря.

Тя взе листа, премести се на два метра от бюрото и отвори едно чекмедже, голямо колкото шкафчетата за багаж на гарите. На него имаше една въпросителна и нищо повече, нито надпис, нищичко...

- Извинете, защо пуснахте мечтата ми там? - попитах аз.

- А вие как определяте мечта, звучаща като ва’ща - нещо? - троснато отговори лакираното същество.

Как я определях?! Хм... Не мислех, че трябва да я определя, не знам... Повдигнах рамене...

- Е, ако бяхте дали малко обяснение, може би нямаше да я пъхна там!

Е какво обяснение да дам?! Искам нещо! Ама мое си нещо. Не знам какво е, не е неопределено... Всъщност неопределено е... Искам нещото да е нещо, което и мен да накара да се почувствам нещо, не че сега съм нищо, просто не съм това, което чувствам, че трябва да бъда. Хм... Не мислех, че ще е толкова трудно.

- Извинете, много мечти ли има в шкафчето с въпросителната?

- Ама още ли сте тука? Оф, не, ва’ща и още няколко. Един смахнат поиска отговор, едно дете си пожела красиво сърце, а пък един друг искаше мечта. Що за ненормалници!!!

Я какви мечти... Сетих се за мечтата на мъжа - за новата му жена и майка му. Ами ако всички човешки мечти бяха такива, къде отиваше магията да мечтаеш...

Аз всъщност мечтаех повече, но мечтите ми се сбъдваха, защото бяха... Не, лесни не е думата, бяха осъщестими от самата мен. Когато ми се спеше, си мечтаех за кафе и как течната сметана кръгообразно се смесва с него, когато бях гладна пък, мечтаех за току-що опечена филийка с издигаща се от нея пара, а филийката беше намазана с масло. И за любов си мечтаех, но за нея не бях пораснала...

Вече се отдалечавах от гишето с лакираното чудовище. Излязох от сградата още по- объркана. Някак знаех, че това шкафче с въпросителната никога не е отваряно от онези, които изпълняват мечти... Кои бяха те всъщност?!

Чудех се дали думата ,,мечта’’ не е вече твърде опорочена. Дали материализмът и задоволяването на първичните нужди бяха в графа ‘’мечти,,.

Дали аз и моето ,,нещо’’ ще се намерим? Ще ни помогне ли някой?

Имах чувството, че довечера щях да сънувам онова женище на гишето как пуска мечтата ми в една въпросителна и тя се изгубва някъде в неизвестното...

И какво пък толкова смахнато имаше в мечтата ми?! Тя мечта ли беше?





Да се самозалъгваш


Сега, тя беше изгубила всичко.
За това капеха тези сълзи.
Тя знаеше, че всичко, КАКТО ВИНАГИ е зависело само от нея... и това я натъжаваше още повече.Държанието й успя да отблъсне нейн верен приятел и макар, че тя мислеше, че това ще бъде помощ в жалкия й опит да спре едно истинско(за нея) приятелство, в същност се оказа сол в огромната рана.
Сега тя плачеше тихо, със сърце пропито от болка,защото знаеше, че това е само началото на големият край... големият край, който в същност слагаше тя.
Знаеше, че "утре" трябва да изрече много по-обидни думи, които щяха да наранят не само нея.Това я съсипваше,защото болката вече й идваше в повече.
Неразбирателството с родителите й я съсипваше душевно,а събитията в социалния й живот я объркваха прекалено много.Бяха й останали само ТЕ-единствената й опора.Единствените хора с които тя нямаше кръвна връзка и за които беше готова да даде ВСИЧКО,без дори да се замисли.
Тя знаеше, че не е добър приятел,но даваше всичко от себе си.Факта, че не намираше думи с които да помогне за приятелските проблеми,я караше да се чувства ненужна.
Нещата...просто не вървяха.Тя беше принципен човек и винаги казваше, че когато създава дискомфорт на някого, просто ще се оттегли,а сега... чувстваше точно това и не искаше да пречи.
За пpъв път в живота си се чувстваше така.
Тя винаги е била на върха и това поведение...не и беше присъщо.
Беше лоша и го знаеше,предупреждаваше, а никой не искаше да я чуе.И сега,заради чуждата глухота, страдаше тя.
Плачеше и знаеше, че не постъпва правилно,но знаеше също и че ако сега при раздялата боли....то значи по-нататък щеше да боли много повече,а тя не обичаше да изпитва този тип болки.
Знаеше, че ТРЯБВА да бъде сама, защтото ако е сама нямаше да мисли за: грешки, проблеми и вероятности.Нямаше да мисли за тях, защото умееше да се самозалгва.Така направи и този път.
Изправи се спокойно от стола, разпусна косата си ,огледа се...Обърна се,взе чашата и я изпи на един дъх...замая се...принципно носеше на пиене, но... въпреки това, не обичаше, да решава проблемите си така.
Отново се обърна и се отправи към леглото.Легна...
Сега всичко беше наред,защото пак беше проявила умението, което владееше най-добре-самозалъгването.Дълбоко в себе си знаеше,че за някои хора изглежда...жалка,но сега тя беше на отново на върха,защото отново беше ЕГОИСТ,а така тя се чувстваше добре.
Затвори очи и от тях падна една сълза,издаваща за пореден път истинските й чувства....
Но тя беше на върха.И сега всичко беше на ред...макар изгарящата сърцето й болка.
Да...беше егоист...но този път...този път самозалъгването,като че ли не подейства




Онова момче от '87-ма


Вече няколко нощи будувам до сутринта. Съветвам се със самотата. И мракът взема добри участия в разговорите. Харесва ми как мълчи в ъгъла, докато самотата разказва някоя от дългите си истории и само в някоя от болезнените и паузи издиша нещо из недрата си. Харесва ми, но още не съм му го казал. Мисля че ще го притесня и може би ще замлъкне съвсем. Или пък ще заговори повече. Така си е добре, нека си мисли, че ми е безразличен.

Тази нощ самотата ми разказваше за другите. Каза ми, че я обиждат, защото не я разбират и не я изслушват докрай. Горката ми... грозничка е доста и я отбягват, но иначе е толкова духовито момиче. Тя винаги ми се отплаща за вниманието ми с Любов и Наивност. Така ми липсват тези две деца, които загубих преди години. След тази раздяла останах зазидан в себе си... Както и да е... та самотата ме погледна молещо и се облегна на гърдите ми. Както някога Йоан се отпусна на Исусовите гърди. Затискаше дъха ми, но аз не възразих. И тогава отметнах косите и и я попитах: „Как мислиш, дали ще ме изоставиш някога?"

Докато чаках да ми отговори, си представях обидата в очите и. Мълча много, много дълго, а тежестта на трупа и ме приспиваше. После бавно усетих как се впива в костите ми с прегръдка, която казваше: „НИКОГА!"

Мракът, разбира се, леко извърна поглед, преструвайки се на замислен, нали ви казах - толкова е стеснителен. Не искаше да привлича внимание, но не се и чувстваше излишен. Оставих го да воайорства тайно, защото знаех, че обича. Но как ме стресна когато едва-едва доловимо го чух как изсъска ледено: „Влез в мен!..." и ми открехна единия край на дрехата си. „Хайде влизай." - прикани ме приятелски той.

Не усетих как отместих унесената в мечти Самота и се вдигнах от креслото си. Мрак ме чакаше и аз се приближих тръпнещ до празнотата му.

Усмивката му ме лъхна през лицето и ме изпълни с увереност. Той улови ръката ми и леко я придръпна.

Носех се по улиците като черен лист - толкова леко като че ли по вълните на бликаща река. Около нас всичко изглеждаше различно - уличните фенери ни се покланяха покорно, светлината се плъзгаше по кожата ми като по черен магнит. Да-а-а, Мрак ме направи като себе си от тъмна магнитна сплав, за да плуваме неуловими, като сенки по дъното на морето. Когато минавахме покрай дървета или хора след нас се разнасяше плашлив шепот, а пространството се свиваше конвулсивно, вдлъбваше се от невидимата ни сила, а след това бавно връщаше формата си сякаш бе разлюляна паяжина.

Спуснахме се по улицата, по която отивах на училище, когато бях дете. Спомних си как се оплаквах от утрото, как го обвинявах за всичките ми нещастия: "Защо идваш всеки път, когато си играя в съня, точно, когато съм най-щастлив, защо?..." - дочух зад ъгъла на една стара оглушала, сводеста уличка. Надникнах и се видях как опърничаво крача в дрезгавината на безразличния свят, и усетих мириса на сутрешното мляко по устни си. Видях си мръсната, груба чанта, натъпкана с прекалено тежки учебници, обвити в зелен картон. Видях още прясна раната, която ми остави белег на левия показалец. Бях паднал вчера от къщата, която направихме в короната на голямото дърво. Погледнах ръката си. Сега белегът се е плъзнал нагоре, чак до палеца. Всичко познах. Разбрах, че помня всяко стърчащо конче от нескопосаната си карирана риза, пропита с аромата на някогашния ми дом, всяко камъче и издатина по пътя, всеки отдавна измит тебеширен надпис по оградите...

А тънките ми крачета бързаха неловко и неуверено.

Искаше ми се да настигнем момчето, за да надникна в очите му, напрегнах сили, защото това е една голяма моя мечта. Просто исках да разбера дали момчето ще ме хареса такъв какъвто съм станал. И да го попитам дали си ме е представяло така, защото аз наистина не помня какво си представях. Не помня, не помня... безброй пъти порязвах ума си и ровех, ровех, но всичко се съсирваше и образът се губеше...

Мрак, разбрал за намеренията ми, ме тласна настрани до една желязна ограда и прогъгна в ушите ми:


- Какво правиш, искаш да се погубиш ли? Да не би да искаш да изгориш в утрото?

- Да изгоря в утрото ли? - повторих, отдръпвайки порива си. - Искам само да се събудя в погледа на очите му. Тогава съм имал очи, с които се виджа истината. Сега с моите виждам само безсилието на делата си и грохота на времепада... Нима има по-ведър прозорец от този, да гледаш настоящето през изтеклото бъдеще?

- Но помисли... - залъха Мрак в лицето ми, - ти искаш да запалиш светлина в отвикналите си очи. Ще ослепееш с бяла слепота, никога няма да се върнеш при мен, нито ще продължиш напред. Ще се погубиш между мен и утрото. Това е адът, не знаеше ли? По-добре остани в мен и виждай толкова, колкото ти се разтворят зениците. И ако това не ти стига, ще ти открия, че Бог ме създаде не за да се скрие от вас, а за да Го проницаете, докато се взирате в нощтното ми небе. Утрото е, за да заспиш в живота, а нощта е, за да се събуждаш отвъд него. Разбираш ли?

- Добре, Мрак. Сега съм бодър и не ми се спи... Нека да продължим, а?

- Не, ти видя каквото исках. Сега да се връщаме при Самота, защото чувам, че вече търси обятията ти. Тя е честно момиче и аз и имам доверие.

- Да, Мрак, аз също. Прибери ме сега при нея.





Кога би била готова да се срещнем и просто да поговорим ? Знаеш че дори и да си накрая на света , дори и да е невъзможно да бъдем заедно. Аз небих се примирил никога. Знам че немога да контролирам чувствата ти , знам че вмомента може би си намерила щастие другаде. Без дори и да знаеш какъв съм и какви са мойте чувства към тебе. Бих бил всеки и същевременно никой друг ,толкова неповторим само и само, за да докосна сърцето ти. За да те правя истински щастлива. Да те стопля с обичта си или просто да те накарам да се усмихнеш. Обичам те Кати Янг .


.

.

Просто един спомен, едни хубави думи.

Просто един спомен, едни хубави думи.
" От предаването с Марта Вачкова " ( За да видиш картинката прекрасна и толкова сладка Кати Янг, просто я свали, обичам те! С дясно копче на нея и Save Image.)

.

.
.

Обичам те Катинке Янакиева Янгьозова, ти си жената мечта за мен.

Обичам те Катинке Янакиева Янгьозова, ти си жената мечта за мен.

.

.

Цялата ми душа можеш да видиш тук, като отворена книга която е само за теб Кати Янгьозова.

Цялата ми душа можеш да видиш тук, като отворена книга която е само за теб Кати Янгьозова.
Любовта ми, обичта ми , вярата в живота и надеждите ми. Всичко е тук само за най - специалния ми човек на този свят. Това си точно ти, така съм избрал да го покажа! Защото не даваш възможност ? Какво искаш на този свят да призная че да е достатъчно ? Греша всеки ден в който не съм те чул ! Извинявай искренно отново ! Моля те дай ми възможност, бъди част от моя живот това само искам на света. Моля те бъди част от моето семейство, обичана си. Само това искам от живота си точно теб Кати Янакиева Янгьозова да обичам истински и по най - рамнтичния начин. "Романтиката няма нищо общо с комплиментите и подаръците. Тя се проявява в това, да се грижиш за някого, да споделяш с него своите надежди и мечти. Романтиката означава да бъдеш честен и много, много влюбен." Нора Робъртс

ღ обичкана си ღ

ღ обичкана си ღ

.

.

Най - сладкото мишленце на Земята ! Тук си толкова омацана и красива.

Най - сладкото мишленце на Земята ! Тук си толкова омацана и  красива.

Моя живот - писане/молене към една единствена жена неразрешаваща обичта,нежноста да се случи.

Моя живот - писане/молене към една единствена жена неразрешаваща обичта,нежноста да се случи.

.

.

Котенца за моето мошмороче