.

.

неделя, 22 юни 2008 г.

Любимата храна на любимото ми мошмороче




Записвам тука каква храна обича да похапва най-много любимото ми момиче , всеки да знае как се приготвя
и да вижда че този блог найстина е специално за нея ...и нейните интереси,вкусове да си припомня какво е обичала след време .
На всеки вкусовете му се променят или забравя . А и като чете това да и става вкусно и да й се прияжда всеки път. Яж редовно и се пази Кати, защото си те обичам каквото и да направиш за мен ще си останеш прекрасна !!! 
Като мънинку сладку котенце, е което обича да яде много рибка и пържени картофки .


----------------------------------------------

Филе от акула на скара

Продукти:

  • 200 гр. филе от акула;
  • 150 гр. пресен или замразен карфиол;
  • 150 гр. пресни или мариновани печурки;
  • 50 мл. сметана за готвене (20% масленост).

Размразете филето от акула, като го оставите за около 10 минути в купа с вода. Премерете и отрежете 200 гр., чак след като се размрази и го отцедите от водата. Докато акулата се кисне, загрейте котлона, поставете тефлоновия тиган и нарязаните на дребно цветчета карфиол. Сипете съвсем малко вода, колкото да покрие съдържанието на половина, добавете сол. След 10 минути водата трябва да е извряла, а карфиолът да е омекнал - време е да го извадите, за да добавите акулата, нарязана на ленти с ширина 1,5 см и дължина около 5 см. Печете по пет до седем минути на страна. Две минути преди да махнете акулата от котлона, върнете обратно карфиола, добавете маринованите печурки, нарязани на ленти и залейте всичко със сметаната. Оставете да се задуши под капак. Ястието се консумира топло!

Филето от акула на скара е изключително богато на протеин, 85% от който има пълноценен аминокиселинен профил. Ястието има много ниско съдържание на въглехидрати с бавен гликемичен индекс. Влакната представляват 2% от теглото на ястието. Мазнините са в ниско съдържание (спрямо грамажа на белтъците и цялостното тегло) и са изцяло от животински произход (освен ако не е използвана растителна сметана). Ястието има ниско съдържание на холестерол. Индексът на засищане е умерен.

Така приготвено, филето от акула може да се консумира за обяд или ранна вечеря. Препоръчително е дамите да консумират 1/2 от описаната по-горе порция.


----------------------------------------------

Коктейл от раци

Продукти:

  • 1 кутия рулца от раци
  • 1 опаковка майинеза
  • 100г заквасена сметана
  • 100г сладка царевица
  • 1/4 връзка копър
  • 1/4 връзка магданоз
  • щипка бял пипер
  • щипка сол

Приготвяне:
Взема се дълбока пластмасова купа. Рулцата от раци се нарязват на кубчета и се слагат в дълбоката купа. Добавят се царевицата, солта, пипера. Копъра и магданоза се надребняват на много ситно и така се слагат в купата. Накрая се добавят сметаната и майонезата. Обърква се добре, покрива се с домакинско фолио и се оставя за около час да се овкуси. Коктейла се сервира в широки чаши за шампанско. Под всяка чаша се слага малка чинийка. Салатата се консумира с малки лъжички.


-----------------------------------------------

Пиле с ананас

Продукти:

  • 500 г пилешко филе
  • 5 с л соев сос
  • 4 с л кокосово мляко *
  • 4 стръка зелен лук
  • 2 стръка чесън пресен
  • 1 с л лимон
  • 1 ч л захар
  • 1 консерва ананас (~ 350 г отцедена)
  • 1 ч. л. нишесте


Месото се нарязва на еднакви по големина кубчета със страна 1 см...
В купа се размесват месото и 3 с л соев сос и се oставя да отлежи 30 минути...
В загрят уок се сипват 3 с. л. олио и се оставя да запуши..
Поставя се месото и се пържи на силен огън при непрекъснато бъркане 3-4 минути...
След което месото се слага върху кухненското руло, за да се отцеди мазнината...
Зеленият лук се нарязва по диагонал, чесънът - на малки парчета и в уока за 30 сек..
Ананас който се нарязва на кубчета и се добавя при зеленчуците...
Добавя се прецеденето мляко **..
Пилешкото се връща обратно в уока, 2 с л соев сос, 1 с л лимонов сок, 1 ч л захар
и 1 ч л нишесте (разбъркано със 5 с. л. вода) и се бърка още 3-4 минути....
По желание може да се добави и 1 с л сметана ..

събота, 21 юни 2008 г.

One Tree Hill - Любими мисли - цитати


Понеже знам че най-любимо за мен мошмороче обожава просто този сериал One Tree Hill. Реших да поставя тези мисли от всеки сезон да ги вижда тука с любов. Сигорно някой от тях не си ги спомня добре , други сигорно няма пък да забрави никога. Обожавам всичко в нея и всичко което тя харесва . Иска ми се тука да поставя всичко което обича, за да влиза редовно.Искам да е щастливичка, когато вижда това и да си спомня за мене така по някакъв начин, защото аз винаги ще си я обичкам и помня.


СЕЗОН 1


Епизод 1
„Това е върховият момент на човек, който поеме предизвикателството, управлява щастието си. Мечтите ти са непокътнати, но върховете и пътешествията в живота граничат с паденията и нещастията. Носейки се по течението, трябва да поемем по пътя, който ни се предлага и да рискуваме.”

Епизод 2
„Не позволявай на огъня да изгасне, разпален от незаменима искра в безнадеждните замени на "не съвсем", "все още не" и "не съвсем".Не позволявай на героя в душата ти да изчезне в самотното осуетяване на живота,който заслужаваш и никога не си могъл да достигнеш. Светът,който желаеш може да бъде спечелен.Той съществува. Той е реален.Той е възможен. Той е твой.”

Епизод 3
Е.Е.Къмингс някога е написал:"Да бъдеш никой,но себе си,в свят,който прави всичко възможно,ден и нощ, да те превърне в някой друг означава да се биеш в най-трудната битка,в която някое човешко същество може да се бие и да не спира да се бие."

Епизод 5
Джон Стайнбек някога е написал”Изглежда ми,че ако аз и ти трябва да изберем между два вида мисъл или действие, трябва да помним смъртта си и да опитаме да живеем така, че смъртта ни да не носи удоволствие на света."

Епизод 6
Както се случва понякога, един момент се нарежда и се навърта и остава за повече от момент. И звука спира и движението спира за повече,много повече от момент.И след това моментът си отива.

Епизод 7
"Вярата, че се справяш е половината битка".

Епизод 9
Какво уплашено същество е човекът, купчина от предизвикателства, и сделки, и поуки.И ние можем да обясним само някои.И не съвсем точно предполагам.

Епизод 11
И Малкият принц казал на мъжа:”Големите не разбират нищо освен себе си .Ето защо децата винаги има какво да им обяснят.”

Епизод 13
People that are meant to be together always find their way in the end./Broooke Davis/

Епизод 22
„Някои вярват, че гарваните водят пътешествениците по пътя им. Други вярват, че да видиш самотен гарван носи късмет.А ято гарвани предвещава нещастие.А гарван преди битка предвещава победа.”
„Някои вярват, че гарваните водят пътешествениците по пътя им. Други вярват, че да видиш самотен гарван носи късмет.Докато повече от един заедно предвещава неприятности.”



СЕЗОН 2


Епизод 1
„Някой ден, този плаж няма да го има океана да изсъхне слънцето да изчезне,но и в този ден, още ще те обичам. Завинаги.Обещавам ти Хейли!”(Нейтън)
„Аз Хейли, вземам теб Нейтън.Да те държа при себе си, от този ден нататък.В болест и здраве.В богатство и бедност.В добро или лошо.Обещавам, че ще те обичам и почитам.И ще отричам всичко което се изпречи помежду ни.Правя това обещание за вечността.Обещава да го спазвам завинаги.До края на света.Докато смъртта ни раздели.”(Хейли)

Епизод 2
T.H. White е казал:”Може би всички ние даваме безкритично най-доброто от себе си на онези, които едва ли си мислят за нас в отплата.”
.
„Предполагам че не е изненада,че някой ще ни критикуват; ще ни наричат калпави родители.И по принцип ще са прави.И за тези които казват, че са твърде млади, нека просто кажа:По дяволите, можеш да шофираш на 16, да отидеш на война на 18,можеш да пиеш на 21 и да се пенсионираш на 65,та колко голям трябва да бъдеш преди любовта тида е истинска?”(Родителите на Хейли)

„Хейли ми показа как можем да открием добро във всеки,ако му дадеш шанс.Ползата от съмнението.Понякога, хората те разочароват. Понякога те изненадват.Но не можеш да ги опознаеш преди да се вслушаш в сърцата им и това направи Хейли с Нейтън.Това трябва да направим ние за тях.”(Лукас)

Епизод 6
Катрин Ан Портър някога е казала:”Има някакъв ред във вселената.В движението на звездите и въртенето на земята и промяната на сезоните.Но човешкият живот е почти пълен хаос.Всеки заема своята позиция,отстоява своите права и чувства,обърквайки мотивите на другите,и своите собствени.”

Епизод 7
Оливър Уендъл Холмс е казал:”Много хора умират преди да изпеят музиката си.Твърде често, защото се готвят за живото изпълнение.Преди да разберат, че времето тече.”

Епизод 8
Някой някога е казал:”Добрите момичета си имат дневници.Лошите момичета нямат време.Аз просто искам да живея живот който ще запомня.Дори и да не го опиша.”

Епизод 10
Натанаил Хаутърн някога е написал:”Нито един човек за каквото и да е продължително време,не може да е с едно лице за себе си друго пред околните без накрая да се обърка кой образ е истинския.”

Епизод 11
Тенеси Уилямс е написал: ”Когато толкова много са самотни,невероятно егоистично е да си самотен сам.”

Епизод 13
Джон Ф. Кенеди е казал, че смелостта е смесица от триумф и трагедия.И човек прави каквото трябва, въпреки последствията, въпреки спънките, опасностите и напрежението И това е в основата на всяка добродетел.

Епизод 16
Каил Джибран е написал:” Ти си причината, а твоята страст е кормилото и платното на моряшката ти душа.Ако едното от двете се счупи можеш да се носиш по течението или да спреш в средата на морето.По някаква причина, са управляваш сам значи насила да се ограничиш и страстта, сама е пламък, който гори до саморазрушението си.”

„Помни тази вечер,като началото на винаги.Обещание.Като награда, че си устоял на живота толкова дълго.Вярата един в друг и възможността за любов.Решение да игнорираш или просто да се издигнеш над болката на миналото.Споразумение,което свърза две души в едно.Празненство...на взетите шансове и предизвикателствата, които предстоят.За двама, които ще бъдат по-силни от един.Като отбор, който се е изправил срещу изкушенията на света.И любовта винаги ще е двигателя на живота ни.Вечерта е само формалност само съобщение на чувствата.Направените обещания остават в дълбините на сърцата ни.”(Лукас)

Епизод 17
Чарлс Буковски е написал :”Винаги ще се намери нещо,което да разруши живота ни.Зависи само кое или какво ще ни отркие първо.Човек винаги е готов
да бъде отнесен.”

Епизод 19
Джозеф Конрад е написал : „Кой знае какво е истинското щастие,не клишираната дума ,а истинският ужас.Самотниците, които носят маска най-нещастните бездомници прегръщат някой спомен или се вкопчват в някоя илюзия.”
Стивън Кинг е написал:”Времето отмива всичко независимо дали го искаш или не.Времето отмива всичко,времето отнема всичко и накрая има само мрак.Понякога намираме другите в този мрак,а понякога ги губим в него.”

Епизод 20
Дъглас Адамс е написал:"Чувстваше, че целият му живот е някакъв сън и понякога се чудеше, какъв е и дали ще им хареса.”


Епизод 22-23
„И Хензел казъл на Гретел нека да оставяме тези трохи така,че заедно да намерим своя път.Защото да го загубим може да бъде най-жестокото нещо на света.Тази година аз загубих своя път.”(Лукас)
„А да загубиш своя път през пътешествието е лош късмет.Но да загубиш своята причина за пътуване,е къде-къде по жестоко.”(Нейтън)
„Пътешествието продължи 8 месеца.Понякога пътувах сама.Понякога имаше други които държаха волана и ми взеха сърцето.Но когато целта бе достигната…Не бях аз тази, която пристигна.Въобще не бях аз.”(Пейтън)
„Веднъж загубиш ли себе си имаш две възможности:Да намериш човека който си бил преди или да загубиш този човек завинаги.”(Брук)
„Защото понякога трябва да престанеш да бъдеш това което си бил.И да запомниш човека който си призван да бъдеш.Човека който си искал да бъдеш. Човека който си.”(Устата)
George Bernard Shaw някога е написал:”Има две трагедии в живота:едната е да загубиш копнежа на сърцето си, а другата е да си го върнеш.”
„..Очевидно, сърцето на Шоу е разбивано само веднъж или два пъти…”(Брук)
„…Доколкото аз знам Шоу е бил балама.Знаеш ли защо? Трагедии се случват.Какво ще направиш,ще се откажеш? Напуснеш? Не.Сега осъзнах, че когато сърцето ти е разбито трябва да се бориш за да си сигурен, че още си жив.Защото си,и болката която изпитваш е живота.Бъркотията и страха са там за да ти напомнят, че там някъде има нещо по-добро.И за това нещо си струва да се бориш…”(Hейтън)
„…Тази година, имах всичко което исках и всичко за което съм мечтала,но от друга страна загубих повече…”(Хейли)
„…Шоу е бил прав:Когато се опитваме да уловим нещата за които мечтаем, нещата които мислим, че ще направят животите ни по добри пари, известност, слава, ние избягваме това, което наистина има значение простите неща като: приятелство, семейство, любов.Нещата които най-вероятно вече имаме…”(Лукас)
„..Мистър Шоу мисли, че да изпълниш копнежа на
сърцето си е трагедия?Аз мисля, че той греши.Имам предвид, че Шоу никога не е целувал Ерика Марш…”( Устата)

„… Да, да загубиш копнежа на сърцето си е трагично.Но да си възвърнеш този копнеж е всичко за което можеш да мечтаеш.Тази година си мечтаех за любов.Да се превърна в някой друг и да събудя сърце,което достатъчно време се е бояло да чувства.Желанието ми бе изпълнено.Ако това е трагично дайте ми още такива.Защото няма да го върна за нищо на света….”(Пейтън)

Тенеси Уилямс е написал"Всички живеем в къща в пламъци.Не може да се обадим на пожарната.Няма изход на вън.Cамо прозорецът на горния етаж, през който гледаме, докато огънят поглъща къщата,залостена с нас."



СЕЗОН 3


Епизод 1
„В този момент има 6 милиарда 470 милиона,818 хиляди и 671 души по света.
Някои бягат уплашени .Някои си идват вкъщи.Някои лъжат за да мине деня. Други просто не се изправят пред истината .Някои са зли мъже, във война с доброто.А някои са добри, измъчвайки ги зло.Шест милиарда души на света Шест милиарда души.И понякога всичко, от което се нуждаеш е една.”(Пейтън)

Епизод 2
Хенри Дейвид Търоу е написал:"Живей всеки сезон като последен.Вдишай въздуха, изпий питие, опитай плод и се остави на въздействието на всяко едно от тях."

Епизод 3
Хенри Уодсуърт Лонгфелоу е написал:"Всички творим съдбата си, живеейки
между стените оградени от времето"

Eпизод 4
Палф Уолдо Емерсън е написал: "Няма личен живот, в който никой не е проникнал.Никаква тайна не може да бъде скрита в цивилизования свят.Обществото е бал с маски,където всеки крие истинската си същност и я разкрива като се крие.”

Епизод 5
”Но гадното е следното: Че съдим за книгата по корицата. Вярно е,
понякога трябва да прочетеш всичко. А дори и тогава, може да не разбереш
всичко.”(Пейтън)

Епизод 6
”Извън нощта, която ме скрива,черна като пъкъла,благодаря на Бога за своята душа непреклонна. Затиснат от обстоятелствата,не съм трепнал, нито проплакал.Под тоягата на съдбата,обляна в кръв ми е главата,но непокорна.Отвъд това място на гняв и сълзи надвиснал е страха от сянката.И когато заплахата на годините намери и ще ме намери, ще съм безстрашен.Няма значение колко е тясна портата колко е пълно с наказания.Аз съм господар на съдбата си.Аз съм капитан на душата си.”(Лукас)

Епизод 8
Робърт Луис Стивънсън е написал:”Не може да избягаш от слабостта,трябва да се бориш с нея или да умреш.И ако бъде така,защо не сега?”

Епизод 10
Айда Скот Тейлър някога е написала:"Не поглеждай назад към миналото и не съжалявай, че си е отишло.И не се тревожи за бъдещето, което ще дойде.Живей в настоящето и го направи толкова
хубаво, че да си струва разбитото сърце."

Епизод 11
Х.Л. Менкен е написал:
"Всеки мъж понякога е предизвикан,да си плюе на ръцете,да развее черното знаме и да започне
да реже гърла."

Епизод 12
Истината е, че не обичам да мисля за колежа, защото това означава, че гимназията е свършила.След като завършим всички ще отидат да играят баскетбол, да пеят или да записват албуми.А аз трябва да започвам всичко отначало ... сама.Сигурна съм, че ще се оправя.Но както казах, не обичам да мисля
за това.(Брук)
В края на деня искам да бъда със семейството и приятелите си.Искам да играя баскетбол и да
отида в колеж.Не искам много, нали?(Лукас)

Епизод 13
"Кажи здравей ма майка ми... мамо."(Пейтън)

Епизод 14
По-голямата част от живота ни е серия от образи.Те минават както градовете,когато си на магистралата.Но понякога някой момент се застоява за секунда повече и ние знаем, че това е повече от
обикновен образ.Знаем, че този момент,всяка част от него ще живее завинаги.

Епизод 15
Минаха 50 години,50 дълги години,откакто правих това.Като погледнах назад към това, което съм казал преди всичките тези години,към всички надежди и мечти, които съм имал,стигнах до извода, че ако нещата се развият така както си искал,ще успееш в живота.Тогава някои ще кажат, че аз съм се провалил.Важното еда не се натъжаваш от разочарованията в живота,да се научиш как да се освободиш от миналото си,и да разбереш, че не всеки ден ще бъде слънчев.Но когато се озовеш в дълбините на отчаянието,помни че това е само тъмнината на нощта,а в нея има звезди и тези звезди ще ти покажат пътя до дома.Затова не се страхувай да правиш грешки,защото в повечето случаи най-големите награди идват след катo направиш това, от което най-много се боиш.Може би ще получиш всичко, за което си мечтал.Може би ще получиш повече, отколкотонякога би могъл да си представиш.Никой не знае къде ще го отведе животът.Пътят е дълъг,но накрая разбираш,че пътуването е основната цел.

Епизод 16
Тази тъмнина има ли име?Тази жестокост, тази омраза?Как ни намери?Тя ли се промъкна в живота ни
или ние я издирихме и я привлякохме?Какво се случи с нас?Че сега пращаме децата си по света,както изпращаме мъжете си на война?Надявайки се, че ще се върнат невредими.Но знаейки, че някои ще се изгубят по пътя.Кога изгубихме пътя си?Изгубени в сенките, погълнати от тъмнината.Има ли тъмнината име?Твоето име ли е?

Епизод 17
Сега трябва да се молим за душата му.Да се молим тя да отлети и да намери покой.Щом човек нападне приятелите си,той нарушава дружбата им.От този момент нататък, сърцето му е обречено на страдание.Но ти, Боже, ще дадеш сила на слабите да излязат от дълбините на покварата.Защото жадните за кръв хора и измамниците няма да доживеят и половината от отредените им дни.Аз вярвам в способностите ти.И сега те молим да ни дадеш сила дa преодолеем тъгата си по нашия брат Кийт.Нека почива в мир.Да преодолеем тъгата си...гневът... страхът... вината...депресията...осъзнаванетo.И първите признаци на тъгата.

Епизод 18
"Хенри Джеймс е написал:'"Не се страхувай от животa!Повярвай, че той си заслужава да се живее и вярата ти ще превърне това във факт. "
"Джон Стайнбек е написал:"Промяната идва като лек ветрец,който развява завесите по изгрев слънце;като приятния аромат на дивите цветя,дори на тревата."

Епизод 19
"В живота няма такова пълно отчаяние като това, което идва с първите моменти на непоносимата тъга.Когато още не сме знаели какво е да си изпитвал такава тъга и после тя да е отминала,да си се отчаял безнадеждно и последа си възвърнал надеждата си. "

Епизод 20
"Да направиш крачка напред.Това е просто понятие.В общи линии означава да се издигнеш
над възможностите си,да се постараеш още малко,да покажеш, че си нещо специално,да направиш нещо такова.Животът понякога е особен -може да те притисне доста силно.Например когато си влюбен в някого,но той забрави да отвърне на чувствата ти.Когато най-добрата ти приятелка и гаджето ти
те оставят сама.Когато дръпнеш спусъка или запалиш огън и след това е късно да го върнеш обратно.Както казах, в спорта на това му казват'да направиш крачка напред'.В живота аз го наричам 'изблъскване на другите."

"От време на време хората правят крачка напред.Издигат се над възможностите си.Понякога те изненадват.И понякога те разочароват.Животът понякога е странен.Може да те притисне доста силно.Но ако се вгледаш по-отблизо,ще намериш надежда -в думите на децата,в стиховете на някоя песен и в очите на някой, който обичаш.И ако имаш късмет - искам да кажа,ако си най-големия късметлия в цялата планета -човека, който обичаш, ще реши да отвърне на чувствата ти.

Епизод 22
”Те дадоха сърцата си един на друг безусловно.И това е Истинската Любов.Не тази приказката,в която,в живота няма болка.Но двете души я посрещат заедно,и намаляват болката с безусловната си любов.”(Лукас)
”Любовта не е любов..Която се променя,когато се намери промяна.Когато живота стане труден,когато нещата се променят,истинската любов ще си остане същата.За надеждата и за Любовта,на която не сме автори!”(Брук)
”Любовта,не е любов.Която се променя,когато се намерят промени.Тя е трудно поправим белег.Устоява и на най-силните бури и никога не се разклаща.Любовта не се променя за кратки часове и седмици.Но издържа...дори на острието на смъртта.”


СЕЗОН 4


Епизод 1
Казвам се Лукас Скот и съм ученик последна година в гимназията Три Хил.Три Хил е само място някъде в света.Може би прилича много на вашия свят.Може би изобщо не прилича.Но ако погледнете по-отблизо, може да видите някой като вас.Или някой като най-добрата ми приятелка Хейли.Ако сте омъжени, последна година в гимназията и не знаете дали мъжът ви е жив,тогава бих казал, че светът ви много прилича на този на Хейли.Днес трябваше да е най-хубавия ден в живота й. Изумително е как нещата могат да се променят само за един миг.Или, в този случай, за около 29 минути.

Нещата, които отнемат 14 минути -Варенето на щраусово яйце.Видео клипът на Майкъл Джексън към песента 'Thriller'.За да стигнеш от моста Молина до болницата Три Хил също ти трябват 14 минути.В тези 14 минути трима души се лутат между живота и смъртта.На останалите от нас не ни оставанищо друго, освен да чакаме.Предполагам затова наричат стаята 'чакалня'.

Предполагам, че трябваше да кажа нещо.Каквото и да е...Уж ще ставам писател, а нито дума не ми идва наум.Но когато някой ти каже, че някак си си спрял да му липсваш-си се провалил, без значение от това,което ще кажеш.Трябваше да има нещо правилно.Нещо, което никой никога не е казвал,нещо, което можеше да промени това. "Съжалявам"-Не беше това.

Казвам се Лукас Скот и съм ученик последна година в гимназията Три Хил.Играя баскетбол, или поне играех.Имам гадже, или поне имах.Имам и най-добра приятелка.Три Хил е само място някъде в света.Може би прилича много на вашия свят.Може би изобщо не прилича.Но ако погледнете по-отблизо, може да видите някой като вас.Някой, който се опитва да открие пътя си.Някой, който се опитва да открие мястото си.Някой, който се опитва да открие себе си.Понякога е по-лесно да се чувстваш сякаш, си единствения на този свят,който се бори, който е обезсърчен,недоволен или едвам свързващ двата края.Това чувство е лъжа.Но ако поспреш, ако намериш кураж да се бориш всеки следващ ден,някой или нещо, ще те намери и ще оправи всичко.Защото на всички ни е необходима помощ, понякога.Някой да ни помогне да чуем музиката в света,да ни напомни, че нещата няма винаги да са такива.Този някой е някъде там.И този някой ще ви открие.

Епизод 2
Има моменти в живота ни, когато сме изправени на кръстопът.Изплашени, объркани,без карта на пътищата.Изборите, които правим в тези моменти,могат да предопределят остатъка от дните ни. Разбира се, когато се изправим пред неизвестното,повечето от нас предпочитатда се обърнат и да се върнат. Но от време на време хората откриват нещо по-добро, нещо, открито отвъд болката да си сам и отвъд смелостта и куража,нужни да допуснеш някой до себе си или да дадеш на някой втори шанс.Нещо отвъд тихото постоянство на мечтата.Защото само, когато си поставен на изпитание,можеш да разбереш кой си всъщност.И само тогава разбираш кой можеш да бъдеш.Човекът, който искаш да бъдеш,съществува отвъд упорстването и вярата и отвъд болката и страха,от това, което предстои да се случи.

Епизод 3
Виждали ли сте своя снимка, а отзад да има непознат? Кара ви да се замислите колко непознати имат ваши снимки. В колко моменти от чужди животи сме присъствали? Били ли сме част от живота на някого,когато мечтата му се е сбъднала? Или сме били там, когато мечтата му е умряла? Продължили ли сме да се опитваме да влезем в живота на някого, сякаш е било писано, да сме там? Или снимката ни е изненадала?Помислете си, може да сте голяма част от живота на някого, а дори да не знаете това.

Епизод 4
Идва момент, в който животът на всеки oт нас излиза извън релси. В този отчаян момент, трябва да изберете посоката си. Ще се борите ли да останете в пътя? Докато другите ви казват кои сте? Ще се промените ли? Ще се гордеете ли с избора си?Или ще намерите нов път?


Идва момент, в който животът на всеки от нас излиза извън релси.В този отчаян момент, кой ще бъдете вие?Ще намалите ли защитата си?Ще намерите ли утеха в някой неочакван? Ще достигнете ли до целта си? Ще се изправите ли срещу най-големите си страхове смело? Ще продължите ли напред с вяра?Или ще се поддадете на тъмнината в душата си?

Епизод 6
Животът идва при нас от тъмнината. През това време трябва да се борим да намерим куража да се изправим срещу него.
Когато животът се изправи срещу вас от тъмнината... с кой ще изберете да се изправите срещу нея? Ще бъде ли някой на който имате доверие? Или ще бъде някой, който е мъдър? Ще ти помогне ли тяхната любов да ги заведеш до светлината? Или ще излязат от пътя си в тъмнината? Ще направят ли добър избор? Или тази личност ще бъде, някой неизпитан? Някой нов.Животът идва при нас от тъмнината. Когато това стане... Има ли някой в живота ти на който можеш да се довериш? Някой, който ще се грижи за теб, когато се подхлъзнеш и паднеш. И в този момент...ще ти даде сила да се изправиш срещу страховете си сама.

Епизод 11
Някога сънували ли сте сън, който е изглеждал толкова реален, че когато сте се събудили не сте знаели в какво да вярвате?Какво би направил, ако това, което си мислел, че е истина, не е било?А това, което си мислел, че не е истина, е било.Ще останеш ли в съня си с надеждата да намериш по-добра реалност?Понякога животът е по-странен от сънищата ни.Единственият начин да се събудиш е ,да се изправиш срещу това, което се крие в теб.И можете само да се надявате, че в тези мрачни моменти няма да бъдете сами.

Епизод 12
Понякога болката става толкова голяма част от живота ти, че очакваш винаги да е там. Защото не можеш да си спомниш момент от живота си когато не е била там.Но тогава, един ден, почувстваш нещо друго.И не ти се струва редно,защото не ти е познато.И в този момент осъзнаваш, че си щастлив.

Щастието идва под много форми.В компания с добри приятели.В чувството, което изпитваш когато сбъднеш нечия мечта. Или когато си върнеш надеждата.Няма нищо лошо да си позволиш да бъдеш щастлив. Защо никога не знаеш колко може да продължи.

Епизод 13
Колко време е необходимо да промените живота си? Дали са 4 години като в гимназията? Една година или 8-седмично рок-турне? Можеш ли да промениш живота си за месец? Или за седмица или ден? Винаги бързаме.Да пораснем. Да намерим мястото си. Когато сте млади един час може да промени всичко.

Епизод 14
Чудили ли сте дали ние създаваме моментите в живота си,или моментите в живота ни, създават нас.

Ако можехте да се върнете и да промените само едно нещо от живота си.Бихте ли го направили?И ако го направите...тази промяна ще подобри ли живота ви? Или напълно ще разбие сърцето ви? Или ще разбие нечие друго сърце? Бихте ли избрали коренно различен път? Или бихте променили само едно нещо? Само един момент.Един момент, който винаги сте искали да върнете.

Епизод 17
Уилям Блейк пише:"Има познати неща и непознати неща. ""И между тях са само вратите. "

Епизод 20
Деня на завършването в гимназия Три Хил.Дена, в който напускаме гимназия и започваме истинския живот.Но какъв е животът, когато идем в истинския свят.Какво има най-голямо значение?Дали нещата, които създаваме?Дали са нещата, които постигаме или наградите, които печелим?Дали е това, което сме и след като се провалим?Кое е по-важно? Какво ще стане от нас или как ще станем това, което искаме? /Лукас/


Ученици, гости, родители и випускници.

Най-добрият ми приятел ми напомни цитат от Шекспир, който е подходящ-"Има приливи и отливи в делата на хората ,които,отнети им от потопа, водят до успех.Пропускайки цялото пътешествие на живота е като да живееш в празнина и нещастие. Плуваме в препълнено море. Трябва да поемем по течението,когато е необходимо или ще изпуснем приключението." Мисля, че този цитат означава, че животът е кратък и възможностите са рядкост.Трябва да сме бдителни и да ги пазим.И не само възможностите за успех, а и възможността да се смеем,да видим магията на света.И да живеем.Защото животът не ни дължи нищо.Мисля, че ние дължим нещо на света.И ако само повярваме. /Хейли/

Епизод 21
Сега е моментът да блеснем. Време, в което мечтите ни са постижими и възможностите ни необятни. Сега е времето да се превърнем в тези, които винаги сме мечтали да бъдем. Това е вашият свят и вие сте тук. Присъствието ви е от значение. Светът ви очаква.

петък, 20 юни 2008 г.

Приказка за малката принцеса , която повярва в приказното .

Това е приказния блог за една малка принцеса на име Кати Янг . Защо точно приказен ?! Защото тя е сякаш излязала от приказка, а всяка приказка е вълшебна, приказна ,чудновата ,заплиняваща също като нея самата .Нейната усмивка създаваше нови светове за мене, отваряше нов напълно непознат романтичен и толкова красив свят . Приказка, в която искам да съм в плен безкрайно и винаги, която искам да създавам отново и отново само заради нея . За това тук поставям някой подбрани от мен приказки, който да чете всяка нощ , преди да заспи спокойно . Да знае че мисля за нея във всеки момент и винаги когато погледна звездите си спомням за нейната прекрасна и лъчезарна , усмивка . Защото тя е моята единствена звездичка .



"
Склони глава, малка феичке… Склони главица. Виждам в очите ти сълзи. Капчици - дъги, които се отразяват в синкавата, незабравчена вода. Не плачи! Моля те, недей!… Знам, че те боли, знам, че е трудно… Но ето виждам там светлината на изгрева, който позлатява короните на дъбовете в старата, приказна гора!… Какво казваш?… Не вярваш в приказки? Ти, тази, която първа започна да ги разказваш… И ще си останеш единствената, която повярва в магията им, миличка, мъничка моя!… Не плачи, не плачи… Ето, галя косицата ти, преплитам пръсти в русите ти кичури… Не плачи, не плачи! Повярвай! Живей!…

~~~
Лунният залез навяваше мисли за отминали времена. Топли, но сякаш изстинали. От какво? От внезапният полъх на вятъра?… На недовършените мисли в чуждите умове? На студенината в човешките сърца. Фейо на приказките! Моля те, умолявам те!… Разкажи ми една приказка! Само още една. Искам да чуя гласа ти, когато разказваш приказки… Никога няма да забравя с какъв трепет притваряше кадифените си очици и присядаше край огъня в старата къща. Как от устните ти се изплъзваха бисерни мъниста, думи, които ти редеше, по-красиви от залеза, който позлатяваше завесите в зимните вечери.
Моля те!…

~~~
“Мило дете… Така ми липсваш сега!… Искам само да ти кажа, че не исках да стане така. Не исках да спра да вярвам в приказките. Не знам дали съм спряла. Слушай… Какво ти нашепва тишината?… ”

Твоя приказна Фея

“Имало едно време, една фея, която много обичала да разказва приказки. Приказките били част от нея, добротата, красотата и поуките от разказаното докосвали винаги струните на човешките души. Това карало феята да продължава да разказва, от усмивките на хората, тя винаги се чувствала щастлива.
А те я благославяли. Нея и нейните божествени, магични приказки.
Всичко, което извира от сърцето е толкова съкровено… Но вечно ли е?…
Един ден небето над гората, където живеела малката фея се смрачило. Завалял пороен дъжд. Огнени светкавици разрязвали небесната шир.
Уплашените животинчета се разбягали по домовете си, птиците се скрили в гнездата си, а малката фея не разбирала какво става. Погледнала през своето малко копринено листо. В паяжинките от изпредена светлина се отразявала луната. Но какво ставало? Вместо да види красивият, оранжев кръг, такъв, какъвто сме свикнали да го виждаме, тя видяла само тъмно петно, което сякаш се смалявало…
Откъм края на гората се задавали странни, тъмни сенки. Изведнъж малката феичка усетила нечие студено присъствие зад себе си.
Страхувала се да се обърне. Имала чувството, че губи нещо.
След известно време усещането сякаш изчезнало. Малката феичка се обърнала, но не видяла никого. Видяла само поляните, които били изгорени от невидимият огън на злото, който бил пленил завинаги това място. Феята се опитала да забрави това. Но дните вече не минавали по същият начин. Хората не идвали, за да слушат приказки, както преди. Малката фея се натъжавала след всеки изминал ден, все повече и повече. Искала да им помогне. На топлите й усмивки обаче отвръщали каменни погледи, изпълнени със студенина, някакво парче от материя, която тя не можела да разчупи. Те сякаш били изкуствени. Вгледала се малката фея в очите им и съзряла пустота. Океан от самота и пустош, който тя не можела да премине. Зад хората, като плътни сенки се движели омраза, злоба, безразличие към всичко и всички. Хората започнали да живеят само за да съществуват. Вече почти не четяли, спрели да се радват на нещата, които ги били радвали преди, не се наслаждавали на взаимната си компания, започнали дори да се мразят едни други. Грижа ги било единствено за тяхното собствено съществуване и оцеляване. Мизерно. Грозно.

Загубили били мечтите си…
Като гледала всичко това, малката фея на приказките се разплакала. На местата, където плачела се образували ручейчета и реки… Те били светли, като сълзиците-звезди, които капели от минзухарените й очи. Там растели прекрасни цветя.
Когато някой човек, обаче минел покрай някое такова място, цветята помръквали. Сякаш груба и жестока ръка ги хващала и изкоренявала.
Малката фея заболяла. Вече не била щастлива. Не намирила смисъл в съществуването си. Защото самото съществуване на всичко се било променило. Всичко сякаш се смалило. Душите на хората също се смалявали, смалявали… Станали дребни. Дребни душици.

~~~
В страната “Пустота”, в безразличния си дворец, на своя никого не интересуващ трон седеше Сивота и чакаше. В своето кристално кълбо, обградено от черни нишки, тя наблюдаваше кога ще се пречупи духът на малката фея на приказките.
“Когато това стане, мислеше си господарката на тъмнината, аз ще започна да разказвам моите приказки.”
Сивота с отегчение погледна през омразният, квадратен прозорец и извика нещо на Заблуда и Лъжа…
Пясъчният часовник на времето течеше. Отброяваше. Миг. Песъчинка. Миг. Песъчинка…

~~~
Миг.
- Феичке, фейо на приказките! Мило момиче! Събуди се… Трябва да станеш! Трябва да ни спасиш! Спаси всички ни!… - малкият елф Хора беше един от единствените, които не бяха попаднали под магията на Сивота. Вече няколко дни той седеше до леглото от паячени нишки на малката фея и търпеливо чакаше. Надяваше се, че тя ще се събуди. Знаеше, че трябва да се събуди. Всички от приказната гора се надяваха. Преди… Сега бяха напълно безразлични. Бяха попаднали под властта на господарката на Мрака. Единствено той беше останал. Да се надява и да чака. Знаеше, че не е сам. Тук в дома на феичката, все още грееше слънцето. Все още светли слънчеви зайчета се гонеха по листенцата. Хора усещаше, че надежда все още има. Като се приближеше до своята малка приятелка, усещаше учестеното й, равномерно дишане. Тя просто не искаше да се събуди. Или не беше намерила начин?… Търсейки отговор Хора неусетно склони глава и също заспа.

След сънят настъпи пробуждането. Малката фея на приказките се беше събудила и сега наблюдаваше отиващата си светлина от паяченият си прозорец. Хора се сепна. Веднага щом съзря феичката, той се усмихна плахо.
- Феичке…
- О, Хора… мили мой Хора! Виждаш ли? Улисани в залеза, ние го оставяме да се изплъзне, да си отиде от нас… Виждаш ли прелитащата красива птица? Повече никога няма да се върне… Никога вече няма да има приказки. Поне не такива, каквито ги познаваме. Защото приказките са свързани с красота, с доброта, топлина, лъчезарност, усмивки… Всичко това вече изчезва. Хора… какво мога да направя?!… Незабравчените очи на феята се насълзиха. Хора съзря в тях нещо, което досега не бе виждал. Сякаш сянка се бе загнездила в тях. Сянка на съмнение. Сянка на Сивота. Но това беше Сивота…
- Феичке… трябва да направиш нещо! Все още има надежда. Знам го.
- Ако опитам, ще ми помогнеш ли, Хора?… Само ти ми остана. Бъди надеждата за мен.
- Ще ти помогна. - обеща Хора и хвана за ръка приказната фея.

~~~
Отломките от отиващият си приказен свят летяха на всички посоки.
Сивота ликуваше в своят мрачен дворец.

В приказната гора две деца на доброто и светлината се държаха за ръце.
- Какво ще правим сега?… - попита Хора.
- Ще съберем в шепите си останалата светлина, ще повярваме, че във всяко останало късче приказна материя е останало по нещо добро… Нека да сътворим отново приказките! От нищото. От Сивотата. От злото, от тъмнината. Хайде, Хора!… Сега…
- Но… как ще успеем. Можем ли от толкова малко, да изградим толкова много?
- Хора! Недей да се съмняваш! Не оставяй магията на заслепението да те обземе. Прогледни!…
Изведнъж всичко притъмня… И изчезна.
Но се роди…

~~~
- Защо е тъмно?… - попита Хора. Тук ли си, феичке?…
- Тук съм, Хора. В началото винаги е тъмно. Хайде да започваме.
- Какво да започваме?
- Да си измисляме приказки разбира се! Да разказваме, да мечтаем! Само така светът ще става по-добър, по-прекрасен, по-приказен.

~~~
“Мамо, мамо! Разкажи ми приказка, майчице!…”
Малката Ина се настани в скута на майка си и заслуша… какво й нашепваше тишината. Помните ли?…
“Имало едно време, една фея на приказките…
… и тя победила тъмнината и създала отново приказките.” - майчина целувка и покой.
Спи, спи, малка феичке… Сънувай. Мечтай. Създавай.  

© Габриела Пламенова Петрова. Всички права запазени.   
"

.

.

Просто един спомен, едни хубави думи.

Просто един спомен, едни хубави думи.
" От предаването с Марта Вачкова " ( За да видиш картинката прекрасна и толкова сладка Кати Янг, просто я свали, обичам те! С дясно копче на нея и Save Image.)

.

.
.

Обичам те Катинке Янакиева Янгьозова, ти си жената мечта за мен.

Обичам те Катинке Янакиева Янгьозова, ти си жената мечта за мен.

.

.

Цялата ми душа можеш да видиш тук, като отворена книга която е само за теб Кати Янгьозова.

Цялата ми душа можеш да видиш тук, като отворена книга която е само за теб Кати Янгьозова.
Любовта ми, обичта ми , вярата в живота и надеждите ми. Всичко е тук само за най - специалния ми човек на този свят. Това си точно ти, така съм избрал да го покажа! Защото не даваш възможност ? Какво искаш на този свят да призная че да е достатъчно ? Греша всеки ден в който не съм те чул ! Извинявай искренно отново ! Моля те дай ми възможност, бъди част от моя живот това само искам на света. Моля те бъди част от моето семейство, обичана си. Само това искам от живота си точно теб Кати Янакиева Янгьозова да обичам истински и по най - рамнтичния начин. "Романтиката няма нищо общо с комплиментите и подаръците. Тя се проявява в това, да се грижиш за някого, да споделяш с него своите надежди и мечти. Романтиката означава да бъдеш честен и много, много влюбен." Нора Робъртс

ღ обичкана си ღ

ღ обичкана си ღ

.

.

Най - сладкото мишленце на Земята ! Тук си толкова омацана и красива.

Най - сладкото мишленце на Земята ! Тук си толкова омацана и  красива.

Моя живот - писане/молене към една единствена жена неразрешаваща обичта,нежноста да се случи.

Моя живот - писане/молене към една единствена жена неразрешаваща обичта,нежноста да се случи.

.

.

Котенца за моето мошмороче